СПОМЕНИ...

Годините препускат през живота ни,

 прегазват ни, оставят в нас следи,

 отлитат те - разбързани, разтропани,

 удавяйки очите ни в сълзи!

Отдавна беше онзи ден, когато

за първи път дойдохме в този двор,

отдавна, а така ми е познато,

щом срещна вашия другарски взор!

А мисля ли за времето, което

изтикахме под този покрив стар,

във миг сълза се ражда във окото,

а спомените парят като жар!

Тогава бяхме някак си наивни,

но с времето това се промени -

животът ни научи да сме дружни

в победи, загуби, във зли беди!

Сега сме някак малко по-готови

напред да тръгнем, ала сме сами,

сега за исканото всеки ще се бори,

но нивга няма да е както бе преди!

Съученико, ти не ме забравяй!

Бъди свободен, но в ума си ме пази -

напред в живота пътя си проправяй,

ала си спомняй кой си, кой си ти!

И не забравяй да си малко по-щастлив,

засмей се, щом годините те смачкат,

щом оцелял си в най-ужасните си дни,

тогава още можеш да направиш крачка!

Вдигни глава нагоре към небето -

лети там птица и това си ти - 

свободен си, когато във сърцето

живеят твоите надежди и мечти! 

Бъди щастлив, че времето минава,

лети от птицата по-бързо то дори,

ала завинаги сърцето се спасява,

когато към звездите се стреми! 

А ти, приятелю, върви и се усмихвай,

не свеждай никому и своята глава!

И ти, сърце приятелско, не стихвай,

твори, мечтай и изживей мига!

Обичай днес, танцувай, пребъди,

дори съдбата гръб да ти обърне,

помни, че утре цял живот ще ти принадлежи,

но вчера никога при теб не ще се върне!